Народният театър представи днес своята дигитална библиотека. Тя е достъпна онлайн. Проектът е реализиран по програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, по която е осъществен и ремонт на фасадата на театъра.

Иновативната библиотека е първият в страната дигитален театрален архив, в който потребителите могат да открият повече от 30 300 снимки, сценографски скици, афиши и плакати, аудио и видеозаписи и други документи, свързани със 120-годишната историята на театъра. Тя ще бъде допълвана с нови елементи от всяка следваща постановка.

„Дигиталната библиотека е плод на приемствеността в Народния театър. Независимо от различията си, всички директори от Васил Стефанов насам са допринесли за това развитие, за обогатяването на нашия архив. Настоящият директор на Народния театър Васил Василев наследи тази и

История за незарасналите рани и възможното или невъзможно изкупление разказва Людмила Калоянова в новата си книга „Американски триптих“. Това съобщават издателите от „Жанет 45“.

По думите им романът засяга темите за вината и покаянието, за изгубената и намерена идентичност. Историята е разказана на фона на съдбата на три поколения емигранти в Америка. Сюжетът проследява търсенето на икона, изчезнала преди повече от столетие от малко градче на брега на Черно море.

„Трансформирането на носталгията в креативен процес за възкресяване на миналото, постоянната отвореност на наратива към варианти и възможности за постигане на решения очертават достойнствата и приносите на „Американски триптих“ в потока на съвременната българска литература“, отбелязва писателката Здравка Владова-Момчева.

Според Людмил Димитров с

Нови сонети и други стихотворения на Кирил Кадийски са включени в сборника „Изгнаник на земята“, съобщават издателите от „Колибри“.

По думите им всеизвестни са пристрастията към сонетната форма на Кирил Кадийски, навярно най-изкусният стихотворец и версификатор в съвременната ни поезия.

„Кирил Кадийски не казва като Декарт „никой преди мен“, тъкмо обратното, той знае като Паскал, че смисълът е по-скоро бленуване, което упорството би одобрило. Оттук и повторението, формалният стремеж, рамката на сонета, която странно окрилява бунта, като приглушена радост, като оная краткотрайност на мечтите, подобна на хрущенето на шумата под стъпките в гората“, казва експертът по лингвистика и семиология Тиери дьо ла Кроа.

Според него този гръко-славянски глас, който знае как да свърже Балканите със среди

Проф. Златимир Коларов бе удостоен с националната литературна награда за цялостно творчество „Проф. Димитър Димов“ на церемония в Ловеч. Професорът е лекар, писател и сценарист. Отличието му бе връчено на рождената дата на проф. Димитър Димов – 25 юни, от кмета на община Ловеч Страцимир Петков.

„Приемам тази награда с голямо удовлетворение, но и отговорност към доверието на тези, които ми я връчват, и които ще прочетат за нея. За мен това е една от големите литературни награди в страната. Димитър Димов е бил и лекар, и писател, и безспорен класик. Това да се доближиш до него, макар и с конкурс, е много голяма отговорност. Не можеш да слезеш по нивото си оттук нататък“, каза проф. Коларов.

Наградата е учредена през 2014 г. от Община Ловеч със съдействието на Съюза на българските писатели - София, в чест на 105-годишнината от рождението на големия писател и драматург. <

Библиотеката с приказките на Братя Грим ще бъде дигитализирана, предаде ДПА, позовавайки се на университета на Касел, Германия.

"Книгите, от които около 700 са свързани с "Детски и домашни приказки" на Братя Грим, са особено ценни заради следите от творчеството им, които съдържат", съобщават от учебното заведение.

В книгите, които анализират за "Детски и домашни приказки", Братя Грим зачеркват пасажи, правят ръкописни бележки в полетата и вмъкват бележки върху късчета хартия. 

Досега всеки желаещ да получи достъп до тези значими в културно и историческо отношение източници, е трябвало да разчита на оригиналите.

Интердисциплинарният проект "Цифрова справочна библиотека за приказки на Якоб и Вилхелм Грим" се фокусира върху идентифицирането, транскрибирането и свързването на многобройните ръкописни бележки, в допълнение към пълнотекстовото индексиране